ЕС може да спаси Зелената сделка, ако я вкара в реалността
Отношенията Изток-Запад, съюзници-врагове, както и главните цели на Евросъюза, като Зелената договорка, имат потребност от незабавно преосмисляне. Без значение какъв брой ще продължи съветската окупация в Украйна и какъв ще е резултатът от нея, следствията ще тегнат още дълго и фокусът ще бъде ориентиран на първо място към спасяването на европейските стопански системи.
Войната, разпалена от Путин и суровите наказания на Запада против Русия сложиха на карта енергийното бъдеще на Стария континент. Заради заплахата от прекъсването на съветските енергийни доставки, Брюксел бе заставен да търси способи за постигате на една, въпреки и относителна първоначално, енергийна самостоятелност от Москва. Като начало в края на февруари Европейската комисия заяви, че е взето политическо решение газът и нуклеарната сила да бъдат възприемани като преходни ( " зелени " ) горива при преследването на задачата за природосъобразна стопанска система до 2050 година. Природозащитниците и асоциациите на производителите на възобновима сила реагираха бурно против това решение. В отговор еврокомисарят по финансовите въпроси Марейд Макгинес го дефинира като " несъвършено “, само че пък действително, тъй като не може да се реализира въглеродна индиферентност без преход.
Следващата стъпка беше реабилитация на въглищата. До наскоро европейските институции доста съществено притискаха страни като Полша и България да закрият въгледобива си, а в този момент даже немският министър на стопанската система Роберт Хабек, който е от партията на Зелените и един от най-гласовитите бранители на чистата сила, съобщи, че Германия ще запълни запасите си от въглища.
Първа стъпка - задачите би трябвало да са изпълними
На процедура бъдещето на Зелената договорка – огромната горделивост на Европейски Съюз, бе сложено под въпрос. Тъй като производството на електрическа енергия е повода за над 75% от нездравословните излъчвания в съюза той се ангажира да понижи излъчванията на парникови газове с 55% до 2030 година, да обезпечи 32% дял на възобновимите енергийни източници в крайното ползване на сила, да усъвършенства с 32.5% енергийната успеваемост и в последна сметка до 2050 година Европа да стане.първия климатично безпристрастен континент. Всичко това редом с проектите за 60% растеж на стопанската система. Само че на фона на войната в Украйна, големите средства, които ще отидат за защита и посрещането на потребностите на милиони украински бежанци, тези планове наподобяват химера. Казано с други думи, належащо е незабавно преосмисляне на Зелената договорка и създаване на обновен проект с действителни цели. Разбира се, никой не приказва за отричане от зелените планове, а за включването им в бъдещата енергийна тактика на Европа.
Според оценки на Европейската комисия за реализирането на зеления преход ще са нужни към 520 милиарда евро, като се чака по-голямата част от финансирането да са частни капитали. В същото време обаче прогнозите са високите цени на силата да се запазят най-малко до края на 2030 година. Което значи, че би трябвало да се влага рационално за обезпечаването на допустимо най-евтините самостоятелни доставки. Анализаторите акцентират, че до същата до 2030-та. в европейските енергийни миксове ще останат нуклеарната сила, ВЕИ, хидро силата, както и въглищата.
Ренесанс на въглищата
Няколко страни от Европейски Съюз към този момент отложиха във времето последователното прекъсване на добива на въглищата, защото това би означавало да се разчита единствено и само на вноса на природен газ от Русия. Вместо вложения в газова инфраструктура, възобновими енергийни източници или други други възможности, продължаването на този рандеман се счита за най-бързото и жизнеспособно решение на този стадий.
В България да вземем за пример амбициозните проекти за създаване на огромна парогазова електроцентрала, която беше включена и в националния ни проект за възобновяване, също отпаднаха.
" Не можем да сменяем самостоятелен български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен източник. От тази позиция считаме построяването на парогазова централа за нецелесъобразно. Това беше признато от страна на Европейската комисия. Съвсем умерено можем да заложим на 400 мегавата геотермална сила, което да се случи до 2026 година. Така ще понижим зависимостта от въглища ", изясни наскоро финансовият министър Асен Василев.
По мотив реабилитирането на въглищата, еврокомисарят по въпросите на зелената сила Франс Тимерманс означи, че страните могат да останат по-дълго на това гориво, само че в случай че допустимо най-бързо преминат към възобновими енергийни източници вместо газ. А чешкият пълномощен дипломат по енергийната сигурност Вацлав Бартушка акцентира, че въглищата ще са нужни на Европа до момента в който бъдат открити различни източници. „ Дотогава даже и най-зеленото държавно управление няма да се откаже от тях “, безапелационен бе той.
Опасения за продоволствената сигурност
Междувременно в съюза породиха терзания и за продоволствената сигурност. Засега обособените държавни управления твърдят, че няма заплаха от дефицит на селскостопански артикули, само че Европейската комисия въпреки всичко разгласи, че ще прегледа още веднъж задачите на главните си политики за устойчиви храни – тактиката от " От фермата до трапезата “ и тактиката за биологичното многообразие, с цел да се увери дали те могат да подсигуряват на Европа задоволително артикули след войната в Украйна.
Прогнозите са, че селскостопанският бранш ще бъде съществено обиден в близко бъдеще поради глобите против Русия, която е нaй-гoлeмия изнocитeл нa пшeницa в cвeтa и усложненията при търговията с Украйна, която сама осигуряваше 19% от вноса на пшеница в Европейски Съюз и 13% от вноса на маслодайни семена. Комисията счита, че войната ще засегне държавите-членки по друг метод. Най-застрашени са Нидерландия, Германия и Полша, дружно с Естония и Латвия.
По данни на еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски търговията на общността със аграрни култури с Украйна и Русия възлиза общо на 10,5 милиарда евро експорт и 8 милиарда евро импорт.
Спopeд Opгaнизaциятa пo пpexpaнa и зeмeдeлиe нa OOH пък глoбaлнитe цeни нa xpaнитe ca ce пoвишили c цeли 28% пpeз 2021-а и ce oчaĸвa пoĸaчвaнeтo дa пpoдължи и тaзи гoдинa.
При всички положения Европа би трябвало да е готова за дълъг интервал на високи цени на някои съществени артикули, за увеличение на енергийната беднотия и за проблеми с доставките. Така че Зелената договорка може да продължи да съществува като водещ европейски план, само че единствено в случай че бъдат проучени и развити всички вероятни източници на сила съгласно новите геополитически действителности. Не става дума за отсрочване на климатичните политики, а за тактика, която отразява действителността. Очевидно е, че даже войната да свърши скоро и даже режимът в Москва да бъде заменен, това изобщо не значи, че Европа бързо ще се върне към нормалността.
Войната, разпалена от Путин и суровите наказания на Запада против Русия сложиха на карта енергийното бъдеще на Стария континент. Заради заплахата от прекъсването на съветските енергийни доставки, Брюксел бе заставен да търси способи за постигате на една, въпреки и относителна първоначално, енергийна самостоятелност от Москва. Като начало в края на февруари Европейската комисия заяви, че е взето политическо решение газът и нуклеарната сила да бъдат възприемани като преходни ( " зелени " ) горива при преследването на задачата за природосъобразна стопанска система до 2050 година. Природозащитниците и асоциациите на производителите на възобновима сила реагираха бурно против това решение. В отговор еврокомисарят по финансовите въпроси Марейд Макгинес го дефинира като " несъвършено “, само че пък действително, тъй като не може да се реализира въглеродна индиферентност без преход.
Следващата стъпка беше реабилитация на въглищата. До наскоро европейските институции доста съществено притискаха страни като Полша и България да закрият въгледобива си, а в този момент даже немският министър на стопанската система Роберт Хабек, който е от партията на Зелените и един от най-гласовитите бранители на чистата сила, съобщи, че Германия ще запълни запасите си от въглища.
Първа стъпка - задачите би трябвало да са изпълними
На процедура бъдещето на Зелената договорка – огромната горделивост на Европейски Съюз, бе сложено под въпрос. Тъй като производството на електрическа енергия е повода за над 75% от нездравословните излъчвания в съюза той се ангажира да понижи излъчванията на парникови газове с 55% до 2030 година, да обезпечи 32% дял на възобновимите енергийни източници в крайното ползване на сила, да усъвършенства с 32.5% енергийната успеваемост и в последна сметка до 2050 година Европа да стане.първия климатично безпристрастен континент. Всичко това редом с проектите за 60% растеж на стопанската система. Само че на фона на войната в Украйна, големите средства, които ще отидат за защита и посрещането на потребностите на милиони украински бежанци, тези планове наподобяват химера. Казано с други думи, належащо е незабавно преосмисляне на Зелената договорка и създаване на обновен проект с действителни цели. Разбира се, никой не приказва за отричане от зелените планове, а за включването им в бъдещата енергийна тактика на Европа.
Според оценки на Европейската комисия за реализирането на зеления преход ще са нужни към 520 милиарда евро, като се чака по-голямата част от финансирането да са частни капитали. В същото време обаче прогнозите са високите цени на силата да се запазят най-малко до края на 2030 година. Което значи, че би трябвало да се влага рационално за обезпечаването на допустимо най-евтините самостоятелни доставки. Анализаторите акцентират, че до същата до 2030-та. в европейските енергийни миксове ще останат нуклеарната сила, ВЕИ, хидро силата, както и въглищата.
Ренесанс на въглищата
Няколко страни от Европейски Съюз към този момент отложиха във времето последователното прекъсване на добива на въглищата, защото това би означавало да се разчита единствено и само на вноса на природен газ от Русия. Вместо вложения в газова инфраструктура, възобновими енергийни източници или други други възможности, продължаването на този рандеман се счита за най-бързото и жизнеспособно решение на този стадий.
В България да вземем за пример амбициозните проекти за създаване на огромна парогазова електроцентрала, която беше включена и в националния ни проект за възобновяване, също отпаднаха.
" Не можем да сменяем самостоятелен български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен източник. От тази позиция считаме построяването на парогазова централа за нецелесъобразно. Това беше признато от страна на Европейската комисия. Съвсем умерено можем да заложим на 400 мегавата геотермална сила, което да се случи до 2026 година. Така ще понижим зависимостта от въглища ", изясни наскоро финансовият министър Асен Василев.
По мотив реабилитирането на въглищата, еврокомисарят по въпросите на зелената сила Франс Тимерманс означи, че страните могат да останат по-дълго на това гориво, само че в случай че допустимо най-бързо преминат към възобновими енергийни източници вместо газ. А чешкият пълномощен дипломат по енергийната сигурност Вацлав Бартушка акцентира, че въглищата ще са нужни на Европа до момента в който бъдат открити различни източници. „ Дотогава даже и най-зеленото държавно управление няма да се откаже от тях “, безапелационен бе той.
Опасения за продоволствената сигурност
Междувременно в съюза породиха терзания и за продоволствената сигурност. Засега обособените държавни управления твърдят, че няма заплаха от дефицит на селскостопански артикули, само че Европейската комисия въпреки всичко разгласи, че ще прегледа още веднъж задачите на главните си политики за устойчиви храни – тактиката от " От фермата до трапезата “ и тактиката за биологичното многообразие, с цел да се увери дали те могат да подсигуряват на Европа задоволително артикули след войната в Украйна.
Прогнозите са, че селскостопанският бранш ще бъде съществено обиден в близко бъдеще поради глобите против Русия, която е нaй-гoлeмия изнocитeл нa пшeницa в cвeтa и усложненията при търговията с Украйна, която сама осигуряваше 19% от вноса на пшеница в Европейски Съюз и 13% от вноса на маслодайни семена. Комисията счита, че войната ще засегне държавите-членки по друг метод. Най-застрашени са Нидерландия, Германия и Полша, дружно с Естония и Латвия.
По данни на еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски търговията на общността със аграрни култури с Украйна и Русия възлиза общо на 10,5 милиарда евро експорт и 8 милиарда евро импорт.
Спopeд Opгaнизaциятa пo пpexpaнa и зeмeдeлиe нa OOH пък глoбaлнитe цeни нa xpaнитe ca ce пoвишили c цeли 28% пpeз 2021-а и ce oчaĸвa пoĸaчвaнeтo дa пpoдължи и тaзи гoдинa.
При всички положения Европа би трябвало да е готова за дълъг интервал на високи цени на някои съществени артикули, за увеличение на енергийната беднотия и за проблеми с доставките. Така че Зелената договорка може да продължи да съществува като водещ европейски план, само че единствено в случай че бъдат проучени и развити всички вероятни източници на сила съгласно новите геополитически действителности. Не става дума за отсрочване на климатичните политики, а за тактика, която отразява действителността. Очевидно е, че даже войната да свърши скоро и даже режимът в Москва да бъде заменен, това изобщо не значи, че Европа бързо ще се върне към нормалността.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ